„Преди година бях омъжена без мое съгласие. Не можех да откажа, защото тогава семейството ми щеше да се отрече от мен (ние сме мюсюлмани).
Още преди сватбата обикнах друг човек, но родителите ми не го приеха. Аз не обичам мъжа си, той не ме привлича физически. Три месеца след сватбата не го допусках до себе си. Когато обаче реших да се разведа, сестра ми ми каза, че моят любим не ме чака, че говори лоши неща за мен. Бях шокирана. След това реших просто да се пусна по течението, съгласих се на интимна близост с мъжа ми.
По време на секса се разплаках. Но да отказваш на съпруга си е голям грях, а аз уважавам законите на Всевишния. Мъжът ми е добър човек, но между нас няма любов. Жал ми е за него, но ми е жал и за себе си. Постоянно си говорим за развод. Спират ни само родителите ни, които ще вдигнат скандал и ще превърнат развода в трагедия.
Страхувам се, че ако се разведа, нашите ще ме намразят и животът ми ще стане още по-ужасен. Майка ми казва, че с годините всичко ще разбера, но колко още да чакам? Може след като се сдобием с деца да обикна съпруга си, но какво ако не стане така? Аз съм само на 21 години, искам щастие, хармония със себе си, любов. Посъветвайте ме какво да правя“.
Д., 21 години
Източник: woman.bg
