Кои психологически нагласи блокират пътя към здравите взаимоотношения и как правилно да се отървем от токсичните поведенчески модели, за да станем по-щастливи.
Днес все повече виждаме успешни, красиви, интелигентни жени, които искат да създават трайни и стабилни взаимоотношения, но не всеки път успяват. И ако отначало може да мислите, че причината е в човека, в неговия характер или просто обстоятелства са такива, то след това с всеки следващ неуспешен романс все повече и повече въпроси възникнат пред вас. Разбира се, всеки случай е индивидуален, но има общи поведенчески тенденции, които затвърждават пътя към личното щастие.
Вие “стоите на върха”
Когато връзката едва започва, желанието за удоволствие е взаимно и за двете страни. Искаш да направиш нещо приятно за него. И изглежда, няма нищо осъдително в този стремеж – докато времето си отминава и желанието прогресивно намалява.
За някои хора, които искат открито да изразят своите желания – това не е лесна задача. Спокойно може да каже, че не искате да гледате този филм, че искате пържола, а не салата, както и че страдате от стомашни киселини. Това може да изглежда като нещо срамно и неприемливо. Но наистина ли е така?
Да “стоите на върха” означава да се представяте за по-добър, отколкото си всъщност. И най-изненадващото нещо тук е, че за един партньор вашият “най-добър” образ може и да не е толкова привлекателен, колкото си мислите, а напротив – да се окаже отблъскващ. В стремежа си да покажем добрата страна, имаме несъзнателно желание да получим одобрение и да бъдем приети. Но ако погледнете по-надълбоко, то всъщност това поведение е заложено от детството. Фразите, които идват от всяка детска площадка – “дръж се добре”, “не прави така” или дори “бъди добро момиче” – практически са пришити в културата на възпитанието.
Проблемът на “добрите момичета” е, че те изоставят желанията си в името на другите и не се възползват от тях, предпочитайки само социално одобреното поведение.
Цялата личност е многообразна, спонтанна и реактивна в своите проявления. Дайте отрицателна реакция на обидата, без да спускате очите си на пода – това е нормално. Отхвърлете първата целувка, ако все още не сте готова, без да се страхувате, че човекът няма да ви хареса и ще ви остави – това също е нормално. В семейния живот, настройката “стои на върха” се оказва, че една жена толерира и се възпира всеки път, когато не харесва нещо. Но рано или късно дори и ангелското търпение свършва, а след това ваната от кал се излива на главата на нищо неподозиращия съпруг. Но той е бил в тази илюзия за идеални отношения през цялото време.
Не говорите
В 90% от случаите всички несъгласия и конфликти в отношенията се дължат на невъзможността правилно да се говори с партньора. Често мълчим, оставяме разговора, обиждаме се, опитваме се да покажем с нетърпението си недоволството от партньора. Човекът е социално същество и изгражда комуникацията си, използвайки не само изражения на лицето и жестове, но и основно средство за комуникация – речта. Лесно може да се предположи, че за да осъзнаем нуждите на другя човек, ние се нуждаем от разговор с него, да го чуем и разберем.
Изглежда, че един лесния начин да започнете да говорите за желанията си е на практика умение, за което трябва да се упражнявате.
В психологията често се използва думата “настояще”, т.е. открито изразявате чувствата и емоциите си. Например: “Разгневявам се, когато ми говорите с този тон” или “Много съм разстроена, когато в непозната компания ме изолираш”. На пръв поглед може да изглежда, че тези фрази не се различават от другите. При по-внимателно разглеждане обаче може да се види, че няма намек за оценка на поведението на другия – само факти.
Важно е да запомните, че по правило оценката предизвиква ясна реакция от страна на партньора и се възприема негативно. Фрази, които започват с представянето на чувствата си, напротив, съдържат огромен потенциал за разрешаване на конфликта и поле за разговор. В семейната терапия, в присъствието на психолог, много съюзи от двама любящи хора могат да бъдат спасени благодарение на уменията на отворената комуникация.
Не знаете как да попитате
Темата за жените, които понякога изпреварват много мъжете със силата на духа се обсъжда особено активно днес. Тенденцията е следната: силните жени се учат, че да са слаби, или поне изглеждат така. Те се научават да искат помощ, да се грижат за себе си и да забравят за портфейла си, когато дойде сметката на първата среща.
Няма нищо лошо да играеш тази роля веднъж или два пъти, но ако това е дългосрочно взаимоотношение, рано или късно ще излезе наяве философията на живота на една силна жена. Какъв вид хора най-често привличат? Като правило – меки, гъвкави, способни да възприемат гледната точка на някой друг без специални дискусии, способни да се харесат, изпълнителни. И какъв мъж, такава жената иска да види до нея? Силен, взискателен, защитаващ своето мнение, уверен, упорит, уверен в себе си. Всъщност, тя иска да бъде мъж като нея.
Поведението на силната жена, най-често, се основава на неспокойни, разбити отношения с майка й. От ранно детство едно момиче може да бъде лишено от майчина грижа и любов по различни причини. В този случай майката всъщност присъства в живота на дъщеря си, но родителската й роля се изпълнява чисто формално. В такива отношения няма дълбока обич, топлина и доверие.
В друг случай майката изобщо не участва в възпитанието на детето. В такива случаи, връзката между родителите е изградена на принципа на “силна жена – слаб мъж”. Бащата може и да не е такъв, но детето няма способността от ранна възраст да осъзнае истинската връзка между родителите. Взаимноотношенията са ясни: мама казва какво да прави татко. Обърнат, изкривен модел на поведение в семейството на родителите има потенциал предопредели бъдещите връзки на детето в по-късен етап.
Приемате идеали на други хора
Всяко поколение има свой набор от стереотипи, които влияят върху избора, който правим. Дъщери, майки преминават серия от стериотипи като “в нашето семейство всички жени са омъжени на 18 години”, или “всички мъже изневеряват, най-важното е да се върне в къщи със заплата.” И медиите продължават да публикува статистика на браковете и като че ли леко осъждат тези, които са взели решение за развод.
Формираното поведение, успешно в миналото, може да бъде абсолютно без значение в настоящето и все пак ние продължаваме сляпо да го следваме. Приети по вяра, но не и безучастни, тези стари приумици са тежък камък в дълбините на нашата психика. Всъщност дори не се питаме защо е необходимо да се женим на 18-годишна възраст и каква е нуждата от това? Какви трудности може да срещнете този, който решава да стане родител на 20 или 35 години? Сляпо вярваме на това, което е било казано.
За любовта и разбирането в бракосъчетанията всъщност обикновено не се говори. Продължителността на такива съюзи може да бъде много дълга, но всъщност щастието не се измерва с броя години, през които сме живели заедно.
Чакате принца от приказките
Дори ако сте израснали в процъфтяващо семейство, успешно сте завършили образование и сте намерили достойна работа, няма гаранция, че ще се срещнете принца на белия кон. Най-често в семействата не се приема да провежда открит диалог с децата по темата за отношенията. Чрез приказки и фолклор на момичетата от ранна детска възраст се втълпява един и същ модел на семеен живот – например “Красавицата и Звяра”, “Снежанка и седемте джуджета”, “Пепеляшка” и “Принцесата и жабока”. Малко родители обсъждат сюжета на приказката и тълкуват значението на това, което са видели, с разбираемия за детето език. Още по-малко са онези, които учат детето да разсъждава и да направи собствени заключения.
Приказките са средство за развлечение, но чрез тях се поставя ясен стереотип на поведение в брачния живот.
След като порастне, една жена играе сценария, заложен в детството й. Избирайки мъж, тя сякаш плува с потока, без да осъзнава, че всичко, което се случва, е дело на нейното безсъзнание. Някои избират сценария на “спасителя”: срещат мъже с проблеми, опитват да ги променят и да ги направят по-добри хора. Други играят ролята на жертва, създавайки семейство с достоен човек, но непоносима тъща, като мащехата от Пепеляшка. Независимо дали следвате тази тенденция и не, излизането от сценария, е изключително рядко.
