Проблемите във връзката, които са били игнорирани или премълчавани, рано или късно излизат наяве.
В разгара на поредната караница казваме на партньора неща, за които после съжаляваме. Понякога страхът или гордостта не ни позволяват да изразим ясно потребностите си – и известно време след развода ние разбираме по-добре къде сме сбъркали и как сме могли да решим проблемите си.
Съжалявам, че не помолих за помощ, когато имах нужда от такава…
“Когато си спомням за бившия си съпруг, съжалявам, че си мълчах, когато усещах, че не се справям с нещата и имам нужда от помощ. Тогава бяхме отскоро женени, дъщеря ни тъкмо се беше родила. Ставайки млада майка и съпруга, аз се поддадох на натиска на стереотипите и очакванията. Струваше ми се, че трябва да бъда идеална, да поема грижите за детето, за домакинството, за готвенето – но при това да изглеждам като модел на Victoria’s Secret. Останах без сили, стараейки се да изпълня тези нереални очаквания. Поисках развод, мислейки си, че ще мога да избягам от стреса, който сама си бях създала. Бях ядосана и обидена на мъжа си, който не разбираше какъв е проблемът. Сега осъзнавам, че трябваше да го помоля да ми помогне. Ако му бях обяснила какво ме мъчи, може би щяхме да имаме шанс да спасим брака си.” В., на 33 години
Не опознах достатъчно себе си, преди да се омъжа…
“Трябваше да опозная по-добре себе си и да се науча да ценя себе си, да се преборя с чувството за самота. Ако не бързах толкова, щях да се омъжа, изпитвайки сила и надежда, а не страх и безизходица. Щях да разбера, че на 20-30 години избираме партньор по по-различни критерии, отколкото на 40.”
М., на 38 години
Нямах куража да сложа точката по-рано…
“Твърде дълго търпях това недопустимо положение. След сватбата представите на мъжа ми за това каква трябва да е една връзка се промениха. Постоянно се карахме. Нямах смелостта и съзнателността, за да призная този проблем и да предприема нещо. Отказвах да си призная истината за нещастния ни семеен живот и двамата страдахме.”
А., на 36 години
Не разбирах, че аз съм нещо повече от нечия жена…
“Липсваше ми самостоятелност. Аз сама създадох нездрава динамика в отношенията ни, смятайки мъжа си за по-важен от мен. Вместо да градя кариера и да се занимавам с увлеченията си, аз приех ролята на жена на своя съпруг. От нея зависеше самооценката ми като жена и като човек. Не можех да осъзная навреме тази нездрава динамика, защото се бях отдала напълно на друг човек.”
Е., на 23 години
Не поех лична отговорност…
“Не мислех достатъчно за личната си отговорност. Търсех си виновни и не се замислях какво бих могла да променя в поведението си. Отчасти това се дължеше на младостта и незрялостта ми, тогава аз още не осъзнавах, че не мога да държа отговорни за щастието си други хора. Струваше ми се, че след развода животът ми ще стане идеален – нали уж проблемът беше в мъжа ми. Не разбирах, че отношенията в брака могат да се развиват циклично и че можех да положа повече усилия за разрешаване на проблемите. Разводът ни стана истинска катастрофа за децата ни и затова съжалявам, че се стигна дотам.”
Л., на 28 години
Не винаги отстоявах правата си
“Трябваше по-активно да отстоявам правата си, още преди да започнат проблемите. Аз винаги отстъпвах при спор, премълчавах терзанията си и се грижех за нуждите на мъжа ми. Сега съм по-силна, отколкото бях преди 10 години. Във втория си брак се държа по различен начин. Отстоявам правата си, защото го заслужавам.”
Н., на 37 години
Не се научих да разбирам неговия език на любовта…
“Посветих се на партньора си и на връзката ни без остатък. Често пренебрегвах желанията и потребностите си, за да укрепя брака ни. В резултат разруших не само себе си, но и самата основа на отношенията ни. Не можете да станете такива, каквито искат да ви видят другите, докато нуждите ви остават неудовлетворени. Ако можех да се върна в миналото, щях да обърна повече внимание на себе си.”
К., на 29 години.
Източник: woman.bg