В продължение на 15 години Ан Макдонъл е живяла в стрес и безсънни нощи – без да знае дали нейният Джим е мъртъв или жив. Докато един следобед звънецът звъннал.
Семейство Макдонъл живееха в малка тухлена къща в Ларммонт, предградие на Ню Йорк. Джим е шеф на пощенски превози в пощата, където работи 25 години. Нежен, внимателен, той познаваше стотици хора в града. Женен през 1960 г., той и Ан са бездетни.
През февруари и март 1971 г., когато е на 50 години, Джим Макдонъл претърпял любопитна серия от злополуки. Никоя от тях не е била критична за него, но комбинацията изглежда е предизвикала странен резултат.
Изхвърляйки боклука една вечер, той се плъзал по стъпалата с лед, наднал на гърба си и ударил главата. Няколко дни по-късно, придвижвайки се на работа, той кихнал и изгуби контрол над колата си, ударил се в телефонен стълб челото с предното стъкло. На следващия ден отново пада по стълбите и отново ударя главата си. Десет дни по-късно отново губи контрол над колата си и се блъска. Намерен е в безсъзнание, той е хоспитализиран в продължение на три дни с мозъчно сътресение.
На 29 март 1971 г. Джим заема камион на приятел и се отправя към летище “Кенеди”, за да вземе братчето и семейството на Ан. След това ги закарва в къщата на сестрата на Ан. При връщането на наетата кола в 10 часа, той не е разбрал, че кожената чанта, съдържаща личните му дукоменти, е паднала под камиона. Джим отказа предложението да го закарат до вкъщи: “Имам ужасно главоболие и разходката ще ми помогне да проясня главата си”. Обикновено разходката щеше да отнеме около 15 минути.
В 23:15 часа. Ана говореше със собственика на гарата; нямаше представа защо Джим все още не беше стигнал у дома. Не беше типично за Джим да не се обажда, ако се забави. В 2 часа сутринта Ан се обади в полицията и съобщи, че съпругът й е изчезнал.
След 24 часа полицаите изпратиха бюлетин с всички точки и започнаха да пишат около 50 писма до приятелите и близките на Джим. Те последваха всеки анонимен сигнал и дори провериха неидентифицирани тела в Ню Йоркските морги.
Детектив Джордж Мълкай беше назначен да ръководи разследването. Знаеше, че Джим е човек с проницателност и откритост – двамата посещаваха една и съща църква – и Мълкай беше сигурен, че изчезването няма нищо общо с неправомерното действие на Джим Макдонъл. Проучването потвърдило, че личните и професионални документи на Макдонел са безупречни и не са открили тенденции към самоунищожение или доказателства, че е бил жертва на злополука или атака.
За Мълкай, единственото обяснение беше амнезия.
Феноменът на амнезия е забулен в мистерия. Защо това се случва при някои пациенти, а при други не, е факт, отворен за медицински спекулации. Това, което е известно е, че загубата на памет може да бъде причинена от инсулт, болест на Алцхаймер, алкохолизъм, тежка психологическа травма или от удари в главата. Всяко лице, чийто мозък е претърпял такива наранявания, може просто да се скита безцелно далеч от мястото, където живее, като всички знания за миналото му са изчезнали.
“Седмици – спомня си сестрата на Ан – Ан обикаляше къщата и се молеше. Тя осъзнаваше, че Джим може да е жертва на амнезия и се притесняваше за здравето му. Ан се държеше, благодарение на вярата й в Бога. Усещаше, че един ден ще й даде отговор.
Ан остана сама в къщата, чакаше. През нощта, гледайки телевизия, тя се втренчваше в футьоила, в който Джим заспиваше вечер. Често мечтаеше, че е се е прибрал у дома, но когато се събуждаше отново действителността я връхлиташе.
Скоро след изчезването на Джим Ан осъзна, че трябва да си изкарва прехраната. Работеше като детегледачка, работеше в супермаркет, както и в болнично кафене. През 1977 г. започва своята настояща работа като помощник-сестра.
Ан свиква да работи в болницата на празниците, защото е по-лесно по този начин да не мисли за Джим. Трябва да продължа да живея, казваше си тя. През всичко това време тя вярваше, че Джим ще се върне. Тя пазеше дрехите му в килера, за да ги предпази от прах. Бръсначът и бурканът за бръснене останаха в шкафа за баня.
По време на разходката си до вкъщи Джим наистина беше изчезнал, загубил всякаква възможност да си спомни кой е и къде живее. Това, което се бе случило тогава, е неясно. Може би е взел влака до Гранд Централен терминал, после друг влак или автобус на юг. Следващото, което се знаеше, беше, че е бил в центъра на Филаделфия, град, който никога преди не бе посещавал.
Виждайки табелите, рекламиращи услугите на брокера на Джеймс Питърс, Джим прие Джеймс Питърс като свое име. Никога не му се е налагало да търси помощ в полицейско управление или болница. Той нямаше минало; единствената му реалност беше настоящето.
Джеймс Питърс получава карта за социална осигуровка, която може да бъде получена по това време, без да се издава удостоверение за раждане, и започва работа в здравен клуб. След това работи в институт за изследване на рака, като изчиства клетките за животните. Той също работи нощна смяна в P & P, където станал известен със своите омлети, както и учтивост и хумор. След една година той чувства, че неговото място е в P & P и се отказва от работата си в института за ракови заболявания.
Джим създава нови приятелства, присъединява се къл клубовете към американски легионски пост и рицарите на Колумб и стана активен член на Римската католическа църква “St. Hugh Roman”.
Той никога не говореше за миналото си, а приятелите му не се развълнуваха. Един път някой му казал: “С вашия акцент, трябва да си от Ню Йорк.”
Джим отговорил: – Предполагам, че е така.
ЗА Чийл Слоун, сервитьорка в P & P, Джим беше специален: “Той обичаше децата. На Коледа играе Дядо Коледа в сиропиталищата. Пускаше си голяма бяла брада, за да изглежда по-автентично. Разбира се, ние се чудехме за миналото му. Майка ми реши, че трябва да е бивш свещеник или бивш престъпник.
Бернадин Голашовски си спомня: “Скоро след като Джим стартира в” Р & Р “, аз се започнах работа като сервитьорка. Баща ми беше починал и Джим очевидно нямаше семейство, така че се оженихме. Той стана мой баща, а ние със съпругът ми, Пийт, нашите четири деца и аз – бяха неговото семейство. Децата го обичаха.
Около месец преди Коледа 1985 г. Бернадин забеляза, че Джим е станал необичайно тих и покорен. Нещо като че ли се бе обърнало в ума му.
На Деня на благодарността, Джим посетил семейството и седнал да гледа телевизия с Пийт. Появи се сцена, в която пощенски превозвач правеше доставки в мрачен дъждовен ден. Пийт каза: – Това е една работа, която не бих искал да работя.
Джим се намръщи и каза: – Мисля, че бях пощальон.
“Наистина ли? Къде?”
– Не знам – отговори Джим.
“Ню Йорк?”
“Не съм сигурен. Но мисля, че си спомням бегло родителите си.”
Джим прекарваше всяка голяма почивка си с Бернадин и Пийт. На Бъдни вечер той винаги е пристигнал късно, защото Голашовски са последната му спирка в кръга на приятели, които посещава Джим и прави празника им щастлив. На тази Бъдни вечер той не пристигна. Бернадин и Пийт останаха цяла нощ да го чакат.
На 22 декември Джим паднал и ударил главата си. На следващия ден по време на работа изглеждаше разсеян и в късния следобед той отново падна, удряйки глава си. На 24 декември той се събуди объркан, но превъзбуден. След почти 15 години той знаеше кой е той! Той беше Джеймс А. Макдонъл, младши, от Лармънт, Ню Йорк. Името на жена му беше Ана. После внезапно се уплаши: Ана жива ли е? Дали се е омъжила? Ако не, как ще ме приеме?
Ана току-що се беше върнала у дома на Коледа, където запали свещи и се помоли за Джим. Лек сняг падаше и тя бързаше да напусне Коледната вечеря на сестра си, преди пътищата да станат по-хлъзгави.
Тогава звънецът звъна, о, мислеше си Ана, че това не е подходящо време за гости.
Ана отвори вратата и погледна към мъж с дълга бяла брада. Веднага разпозна Джим. Не можеше да говори.
За Джим, Ан изглеждаше малко по-стара, но по-хубава. Сърцето му преливаше.
– Здравей, Ан – каза той.
– Джим – въздъхна тя. – Вярно ли е? Дишането й се учести, сякаш бягаше. – О, радвам се че си удома. Ела, влез. Те едва докосваха ръцете. Бяха прекалено зашеметени, за да попаднат в прегръфките на другия. Прегръдките и сълзите ще дойдоха по-късно.
Ана заведе Джим на любимият му футьоил. Те започнаха да говорят, опитвайки се да запълнят празнините във времето. Накрая очите на Джим се насълзиха. Изгубен и щастлив, той се задъхваше.
След 15 години Джим МакДонъл беше най-сетне у дома.
Ден след Коледа Джим съобщи за завръщането си в полицията. Тази вечер Голашовски получиха телефонно обаждане от репортер на “Ню Йорк Дейли Действиъл”, който им каза, че Джим е добре. Бернадин се обади на приятелите на Джим с добрата новина.
Седмица след завръщането му Джим си направи всички изследвания, включително и сканирана мозъчна томография. Заключението: той е бил в нормално здраве, Джим и Ан нямаха проблеми да възобновят живота си като двойка. “Всеки ден, откакто сме заедно,” казва Джим, “времето, за което бяхме разделени, изглежда по-кратко.”
