Когато преди 5 години разбрах, че съпругът ми ми изневерява, имах чувството, че светът ми се срина до основи.
До онзи момент вярвах, че любовта ни ще съумее да се справи с всякакви предизвикателства и с времето плавно ще се превърнем в зряла и мъдра двойка. Представях си как празнуваме поредния си юбилей и как заедно остаряваме красиво. Бях планирала всяка стъпка в съвършения ни живот. Какво можеше да се обърка?
12 години по-късно бракът ни се пропука.
Увлечени в забързаното ежедневие, все по-малко време ни оставаше, за да сме заедно. И двамата имахме своите неотложни ангажименти, командировки и вечери с колеги и приятели. Вече не мечтаехме заедно, не градяхме планове за бъдещето, не се обичахме. Самотата и неразбирателството бавно, но уверено, оковаха връзката ни. Понякога, за да запълня празнотата в душата си, се впусках в луд шопинг. Купувах дрехи, от които нямах нужда, или обувки, които захвърлях в килера само след едно обуване.
Когато осъзнах, че Слави има прекалено много разходи извън семейния ни бюджет, беше твърде късно. Не ми костваше много, за да разбера, че си има любовница, с която прекарва свободното си време. Всъщност той нямаше време за мен и дъщеря ни.
Не съм търсила доказателства за изневярата му – в сърцето си всяка влюбена жена усеща присъствието на съперницата си.
Дълбоко в себе си знаех, че това не е просто авантюра или флирт за една нощ, а нещо много по-сериозно. Познавах добре Слави – той не би рискувал, ако не беше влюбен. Изплаших се, че ще го загубя. Надявах се, че щом чувствата му към мен не можаха да го възпрат, то тези към дъщеря ни ще бъдат спасителната сламка. Но, уви. Година по-късно, изморена и изтощена, и най-вече озлобена, опаковах багажа, взех дъщеря ни Елица и си тръгнах, без да се сбогувам.
Преместих се при майка си, която е вдовица.
Слави ме потърси още на другия ден, но не за да ми поиска прошка, а за да поиска развод.
Адвокатите ни оформиха документите, а след още няколко месеца разводът беше факт. Така свърши красивата приказка.
Две години не исках да имам нищо общо с мъж. Нямах желание да обичам и да бъда обичана. Не мечтаех. Единственото, което имаше значение за мен, бяха дъщеря ми и работата.
Не можех да простя на Слави, че така лесно стъпка брака ни. Не само че се разведе с мен, а и се ожени за нея. Една вечер ги видях пред киното. Прегърнати, купуваха билети и пуканки. С дъщеря ми се канехме да гледаме филма, но щом ги съзрях, си тръгнахме. Не исках да разстройвам детето.
Щом Елица заспа, отидох на бар и се напих.
На сутринта се събудих в чуждо легло, а до мен лежеше непознат мъж. Нямах спомени как стигнах дотук. Почувствах се ужасно. Няколко дни по-късно историята се повтори. С времето все по-често злоупотребявах с алкохола. Стана ми практика да се напивам в някой бар и да осъмвам в чужди легла. След това имах усещането, че съм мръсница. Нощем сънувах кошмари, мразех се. Понякога оставах до късно в офиса, плачех, проклинах се, но и мечтаех да си върна онова, което съм загубила.
Мина още една година. Със Слави се виждахме рядко, само когато идваше да вземе Елица. На моменти колебливо се опитваше да ме заговори, но ядосана, аз прекъсвах опитите му. С времето стигнах до извода, че ако тогава ми беше поискал прошка, щях да му я дам. Наистина, напуснах дома ни, но не бях готова да обърна гръб на брака ни. Слави беше този, който го направи.
Една сутрин бившият ми съпруг се обади и ме помоли да се срещнем.
Искал да обсъдим подробност, свързана с дъщеря ни. Решихме срещата да бъде в заведението, където преди време двамата обичахме да пием кафе. Уж неутрална територия, но пък навяваща спомени. Когато пристигнах на уреченото място, Слави вече ме чакаше. След толкова години да стоя на една маса очи в очи с него, беше трудно. С болка открих, че чувствата ми са все още живи. Той изглеждаше добре, толкова добре, че неволно си помислих – Боже, този прекрасен мъж беше мой съпруг. Неусетно разговорът ни погълна и с напредването на вечерта изместихме темата. Говорихме за какво ли не, смяхме се, сякаш никога не бяхме се мразили и наранявали.
Когато се прибрах, видях, че Слави ми е изпратил смс, в който ми благодари за прекрасната вечер. Няколко дни по-късно той дойде у дома. Влезе като мой бивш съпруг и излезе като настоящ любовник. Върнах си го отново.
Приятелите ми твърдят, че съм потъпкала гордостта си. Може би са прави, ала отдавна спрях да се притеснявам за това какво мислят другите.
Настоящата му съпруга – онази, заради която се измъчвах толкова дни и нощи, знае, че той пак е с мен. Звъни му по телефона, плаче, заплашва, но в отговор чува моя смях. Преди няколко месеца тя направи спонтанен аборт, за което обвини мен.
Слави каза, че е готов да я напусне, за да бъдем пак семейство. Само че аз не искам да изживея за пореден път кошмара да бъда мамена. По-добре да съм му любовница, отколкото съпруга с разбити надежди.
Милена
Източник: lichna-drama.com