Наскоро Стив претърпя автомобилна катастрофа.
Закара колата си на ремонт. Но тъй като все пак трябваше да ходи на работа всеки ден, той реши, че докато колата е готова, ще пътува с метрото. Един ден той забеляза бездомен човек на гарата през нощта. Съжали го и му даде малко пари.
Бездомникът му благодари за това. На следващия ден отново забеляза бездомника на същото място. Този път Стив, за да му помогне му хупи храна и му я занесе. Бездомникът му благодари за добрината. Но Стив се разтревожи и го попита:
– Как стигнахте до тук?
Бездомният мъж го погледна и с усмивка каза:
– С показването на любовта.
Стив не го разбра, затова го попита:
– Какво искате да кажете с това?
Бездомникът отговори:
– Цял живот, аз исках всички около мен да са щастливи. Независимо от това, какво вършех добро или не толкова в живота си винаги помогнах на всички.
Стив го попита:
– Съжаляваш ли?
На което бездомникът отговори:
– Не, просто душата ме боли, че самите хора, на които дадох ризата от гърба ми, сега няма да ми дадат дори ръкав от същата тази риза. Синко, по-добре е да построиш свой дом и да подслониш някого вътре, отколкото да му дадеш тухлите си, докато той строи неговия. Защото един ден ще се обърнеш и ще погледнеш мястото, където си планирал да построиш къщата си. Това ще е празно място. Тогава ти си този, който ще търси тухли.
Стив разбра какво искаше да му каже бездомникът и му благодари за добрия съвет.
Морал: Помагането на другите не е лошо нещо. Но понякога, докато помагаме на другите, забравяме собствените си проблеми и нужди. Трябва да се помни, че понякога споделянето е по-добре от раздаването.
