Границите на добротата

Границите на добротата

Наскоро Стив претърпя автомобилна катастрофа.

Закара колата си на ремонт. Но тъй като все пак трябваше да ходи на работа всеки ден, той реши, че докато колата е готова, ще пътува с метрото. Един ден той забеляза бездомен човек на гарата през нощта. Съжали го и му даде малко пари.

Бездомникът му благодари за това. На следващия ден отново забеляза бездомника на същото място. Този път Стив, за да му помогне му хупи храна и му я занесе. Бездомникът му благодари за добрината. Но Стив се разтревожи и го попита:

– Как стигнахте до тук?

Бездомният мъж го погледна и с усмивка каза:

– С показването на любовта.

Стив не го разбра, затова го попита:

– Какво искате да кажете с това?

Бездомникът отговори:

–  Цял живот, аз исках всички около мен да са щастливи. Независимо от това, какво вършех добро или не толкова в живота си винаги помогнах на всички.

Стив го попита:

– Съжаляваш ли?

На което бездомникът отговори:

– Не, просто душата ме боли, че самите хора, на които дадох ризата от гърба ми, сега няма да ми дадат дори ръкав от същата тази риза. Синко, по-добре е да построиш свой дом и да подслониш някого вътре, отколкото да му дадеш тухлите си, докато той строи неговия. Защото един ден ще се обърнеш и ще погледнеш мястото, където си планирал да построиш къщата си. Това ще е празно място. Тогава ти си този, който ще търси тухли.

Стив разбра какво искаше да му каже бездомникът и му благодари за добрия съвет.

Морал: Помагането на другите не е лошо нещо. Но понякога, докато помагаме на другите, забравяме собствените си проблеми и нужди. Трябва да се помни, че понякога споделянето е по-добре от раздаването.