Православната църква чества Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен – Кръстовден.
Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” – настъпва равноденствие; жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради застудяването. Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ – вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.
По традиция на днешния ден се поръсват със светена вода къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Обредна трапеза: зелник с праз лук, печена тиква.
Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо и Ставри.
Професионален празник на Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението” и на българските пожарникари.
Източник: manager.bg
