Когато получиш най-страшната диагноза в живота си и разбереш, че всичко ще се промени, единственото, което ти остава е да направиш, каквото е възможно по силите ти, за да съществуваш.
Знаеш, че трябва да го направиш заради любимия си човек, заради децата си, които има нужда от теб, заради близките и приятелите и най-вече заради самия себе си.
Но какво се случва, когато успееш? Ракът вече е минало, лечението е приключило и започваш живота си наново. Само че всичко това се е случило с цената на нещо.
При някои жени, които са преминали през ужаса „рак на гърдата“, това е мастектомията. За съжаление тези дами губят едната си, а ако се наложи и двете си гърди. Днешната история, с която ще се запознаем е на героиня, която е успяла да се пребори, за да живее и сега разказва как върви интимният ѝ живот след рака на гърдата и какво се е променило.
„Имах прекрасен живот и невероятен съпруг. Сексът беше изумителен! Дори 12 седмици, след като родих първото ни дете, забременях отново. Родих за втори път и малко след това се случи… Открих онази бучка на гърдата. Второто ни бебе беше на шест месеца и аз все още кърмех, но всеки път гърдите ми не спираха да кървят. Питах доктори и акушери защо се случва това, те ми казваха да бъда по-упорита. Но когато открих бучката, разбрах, че проблемът беше сериозен.
Изплаших се.
Бях на 31 г. с две деца, които бяха съвсем малки, а разбрах, че имам много тежко заболяване. Лечението ми отне цели три години, в които се чувствах ужасно. Трябваше да премина през двойна мастектомия, химиотерапия, лъчетерапия и да примемам херцептин. Също така бях поставена и в изкуствена менопауза.
Само за няколко години от млада, енергична и обичаща партитата жена се превърнах в 70-годишна старица, която няма сила за нищо. Тялото ми сякаш беше изсъхнало. Гърдите ми бяха премахнати, косата ми я нямаше и имах много петна по кожата. Бях неузнаваема.
Когато се излекувах, интимният ми живот замря напълно.
Със съпруга ми изобщо не бяхме интимни от много дълго време, a докато бях в изкуствената менопауза, бях в постоянно лошо настроение и ядосана на света. Нямах никакво желание за секс. Спомням си, че когато той ме взе от болницата след последната химиотерапия и отидохме да празнуваме щастливия край на борбата, той нямаше търпение да отидем в леглото и да правим секс. Това беше единственото му желание. Учудих се, помислих си, че това е много странно. Аз бях изморена, плешива и бледа. Как може да го привличам изобщо?
Знаех, че любимият ми искаше да правим секс, защото ме обича, а аз имах нуждата да се отърва от усещането, че съм отблъскваща. Дълго време не можех да го проумея, мислех, че ме съжалява. Та той искаше да бъдем интимни, а аз нямах гърди! Нямах никакво желание за това…
Загубата на либидото ми беше тежък удар за мен.
Възстановяването ми отне много дълго време и беше изключително трудно. Дори не знам как намерих сили да се харесвам отново. Косата ми порасна и си сложих гръдни импланти. Някак си успях да се отърва от страха, че мъжът ми ще ме зареже заради някоя друга. Той не се отдели от мен нито за миг, беше винаги зад гърба ми. Цикълът ми също се завърна и постепенно животът ми отново беше нормален. Признавам, това много ми помогна и ме накара да мисля, че всичко ще бъде наред и че кошмарът е приключил.
Преди това се чувствах някак самотна, защото бях в началото на 30-те си години, а трябваше да мина през целия този ужас. Не се чувствах като жена. Беше болезнено да виждам как всичките ми приятели си живееха щастливо и им се случваха вълнуващи неща, а аз се възстановявах от най-големия си ужас, бях тотално изолирана. Нищо не ми помагаше в онзи момент, защото всички бяха много сериозни. Трябваше ми забавление, смях…Но всичко започна да се подрежда.
Днес всичко е наред, вече съм човекът, който бях преди 7 години, когато получих страшната диагноза. Разбрах колко съм силна и сега съм с много по-добро самочувствие, също така знам чудесно как да се справя в тежка ситуация. Открих колко е важно да бъда себе си и че когато съм в тежък момент, не трябва да говоря за него, а да си сипя чаша вино и да се забавлявам.
Знам, че това е жената, която моят мъж обожава и майката, която моите деца боготворят!”