Млада семейна двойка се пренесла да живее в нова къща. На сутринта, още щом отворила очи, жената погледнала към прозореца и видяла съседката отсреща, която простирала пране.
– Виж колко е мръсно прането й! – възмутено казала тя на съпруга си.
Но той си четял вестника и не й обърнал внимание.
– Вероятно използва некачествен прах. Или изобщо не умее да пере. Трябва някой да я научи…
И така всеки път, когато съседката си простирала прането, жената се удивлявала и критикувала колко мръсно е то.
Докато в едно прекрасно утро, поглеждайки през прозореца, тя възкликнала:
– О, виж, днес прането е чисто! Явно най-сетне се е научила да пере?
– Не! – отговорил съпругът й. – Просто днес станах по-рано и измих прозореца…
Така е и в нашия живот!
Всичко зависи от прозореца, през който ние гледаме на света и случващото се пред нас.
Затова, преди да критикуваме другите, трябва да се убедим, че нашите сърца и намерения са чисти.
