Защо се превръщаме в копие на човека, който се прозява пред нас?
Може да се каже, че прозяването е също толкова заразно, колкото и всеки патоген, а повечето от нас, ако ни попитат защо се прозяваме, когато някой друг го прави, няма да може да обясни този феномен.
Краткият отговор: Все още не знаем със 100% сигурност. Но макар че няма текущ научен консенсус за това, защо прозяването е заразно, има някои теории, подкрепени от научните изследвания, от най-добрите експерти, които могат да кажат истината.
Една от теориите е, че хората “прихващат” прозявяването, защото ние сме особено състрадателен вид и това е начин за комуникиране на емпатията. Всъщност има изобилие от изследвания, които установяват връзка между прозяването и съпричастността.
Едно проучване, проведено от Университета в Кънектикът, заключава, че децата са по същество имунизирани срещу заразно прозяване до четиригодишна възраст – времето, когато емпатията се научава от повечето деца.
И помислете за констатациите от Департамента по психология и неврология в университета “Бейлор”. В това изследване учените са открили, че колкото повече психопатични белези се проявява един индивид – с други думи, колкото повече им липсва съпричастност – толкова по-малко вероятно е той да се прозее в отговор на друга прозявка.
Друга популярна хипотеза е, че прозяването служи за регулиране на вътрешната температура на мозъка, работейки почти като радиатор.
Всъщност това явление бе наблюдавано от изследователи от университета “Бингхамтън”, които изследваха поведението на папагалите и установиха, че с увеличаването на температурата в помещението се увеличава и прозяването на птиците.
И така, как идеята за терморегулацията играе ролята на заразно прозяване? Е, изследователите вярват, че ако видим някой друг да се прозя, ние сме склонни да мислим, че трябва да започнем да се прозяваме, за да запазим мозъка си и охладен.
“Ако видя прозявка, това може автоматично да породи инстинктивно поведение, че ако мозъкът се нагрява, това означава, че може да се наложи да регулирам нервните ми процеси“, казва професорът по психология Стивън Платек.
Неврологът Джеймс Джордано е един от многото изследователи, които се съгласяват с теорията, че прозяването е предназначено да помогне за оцеляването – поне за по-примитивните видове.
Говорейки за това, той обяснява, че животни като мишките са склонни да имитират действията, които виждат (като драскване) и често тези действия завършват, предотвратявайки смъртоносни инфекции и спасявайки живота си.
