Със сигурност ви се е случвало да се разчувствате силно, докато гледате някой филм, предаване или сериал.
От радост, от мъка или съпреживявайки силна емоция заедно с любимия персонаж. Представителките на женската половина дори понякога плачат с крокодилски солени сълзи на по емоционалните моменти.
Случва се да изпаднем понякога в смъщаваща ситуация, особено ако сме заобиколени от много хора. Но да плачеш докато си се потопил изцяло в историята на дадена лента е несамо отпускащо, но и много полезно, твърди ново изследване на списание Time.
Връзките, които изграждаме с измислените герои се наричат от психолозите парасоциални. Също така и еднопосочни, защото ние знаем всичко за героите от екрана, а те дори не подозират за нашето съществуване.
Да плачеш на филм се оказва модерния начин за това, което филосовите от хиляди години наричат Парадокс на трагедията.
В свое собствено проучване психоложка от същия университет доказва тезата, че гледането на измислени телевизионни драми подобрява способността на зрителите да разчитат мислите и чувствата на околните. Това понятие е известно като емоционална интелигентност.
Няколко филма на които можете да доказано да поплачете: “Добрият Уил Хънтинг”, “В търсене на щастието”, и разбира се “Титаник” и “Тетрадката”, както и “Форест Гъмп”.