Обикновено след периоди на войни, епидемии, природни бедствия – породили страдания, бедност и глад – в облеклото се появяват наситени, свежи и ярки цветове. А промените в господстващите религиозни норми винаги диктуват и промени в облеклото, касаещи формата, украсата и цвета. Много често предпочитанията, отдавани на един или друг цвят в облеклото намират просто обяснение с наличието на местни материали – натуралния цвят на преждите или оцветители – пурпур и индиго например.
Различните народи имат различни обозначения за цветовете, при някои те са повече, при други по-малко. Известно е, че индийците имат над 544 названия на цветове!
Думите, обозначаващи цветовете, са жива и нестабилна система – възникват по различно време, преминават от един език в друг, а едновременно с това придобиват и определена смислова натовареност или символика. В японския традиционен костюм съществува йерархична градация само на шест основни цвята – всеки натоварен с определена символика.
Яркочервеният цвят се отъждествява с добродетелта, целомъдрието, доблестта и мъжествеността. Синият цвят е характерен за всичко обикновено и човешко, както бихме казали днес.
Политиците се обличат в червено, представителите на правосъдието – в бяло. Жълтият цвят е символ на благородството, а черният – на мъдростта и скромността. Предполага се, че много от названията на цветовете във френския език са възникнали и постепенно са се наложили при употреба в популярни разкази и повествования – често срещани наименования на цветове, ползвани в облеклото по времето на Анри IV например са: цвят на праскова, малинов, испанска болест, цвят на Юда, цвят мъртви листа… И до днес названията на цветовете в естествения език формират най-разпространената система за работа с тях – независимо, че тя съвсем не е така прецизна, сравнена със съществуващите в момента научни системи, боравещи с точни числови стойности.
Колоритът придобива осмислена социална значимост на един по-късен етап. За да се изведат и възприемат психологичните характеристики на цвета, хората се базират на своя конкретен опит и наблюдения – тоест от това кой от цветовете какви емоции предизвиква.
