90-те години на миналия век никога нямаше да бъдат същите без Синди Крауфорд, чиято хубост беляза завинаги десетилетието, превръщайки я в една от емблемите му. Казват, че красотата е субективно понятие и че всеки има собствени критерии, по които я определя, но въпреки това едва ли по онова време щеше да се намери мъж, който да не е попаднал в плен на обаянието на брюнетката. Факт е, че нито един представител на силния пол не е успял да запази хладнокръвие в присъствието на Крауфорд, нито пък е съумял да извърне безразлично очи от нейния образ, съблазнително гледащ от някой постер или календар, каквито, преди подема на високите технологии, в миналото се срещаха по-често по стените на помещенията.
Тя просто е от онези жени, които са орисани винаги да се открояват от тълпата и неизбежно да бъдат забелязвани. Имайки предвид начина, по който изглежда, нещата няма как да стоят по друг начин. Синди е родена за светлините на прожекторите, а короната на славата определено ѝ подхожда, иначе надали някога щеше да се превърне в легенда… А тя е точно такава – един от първите топмодели, покорил най-големите световни подиуми и украсил кориците на стотици списания. Снимала се е в реклами, музикални видео клипове и филми. Няма обектив, пред който да не е заставала.
Въпреки всички нейни природни дадености, запазената ѝ марка остава малката бенка от лявата страна над устните ѝ, придаваща характерност на изражението ѝ. Именно този детайл от лицето ѝ е любим на фотографите, с които е работила през годините, макар останалите господа да са възхвалявали всеки сантиметър от тялото ѝ.
Днес вечният еталон за женското изящество и привлекателност, превърнал се в муза на редица прочути дизайнери, празнува своя 54-ти рожден ден.
Синтия Ан Крауфорд е родена на 20 февруари 1966 г. в Дикалб, Илинойс, в семейството на Дженифър-Сю и Джон Крауфорд. Тя е второто от общо четири деца – има две сестри, носещи имената Крис и Даниел, както и по-малък брат Джефри.
Много преди да добие популярност и да вземе участие в неизброим брой дефилета, Синди води съвсем обикновен начин на живот. Като представители на средната класа, нейните родители нямат възможността да осигурят на наследниците си излишно охолство и лукс. Баща ѝ работи като електротехник, а майка ѝ е банков касиер.
За съжаление още в ранна възраст Синди се сблъсква с тежкото бреме на мъката и страданието, когато 3-годишният ѝ брат умира от левкемия. Трагедия, чийто белези така и не преминават.
Първата ѝ поява на корица е съвсем случайна. За света на модата я открива местен фотограф – Роджър Легел, моментално забелязал потенциала ѝ. Сътрудничейки си с изданието “DeKalb Nite Weekly”, неговата задача била да се оглежда за хубаво момиче, което да бъде поставено на първа страница на предстоящия брой. 16-годишната Крауфорд се оказва възможно най-подходящият избор. Изображението ѝ получава толкова позитивни отзиви, че Легел не спира да я убеждава да превърне изявите пред обектив в своя професия.
Макар идеята да ѝ звучи примамлива, тя не се впуска в безразсъдно преследване на бляскава кариера, захвърляйки всичко останало на мига. Напротив, остава в училище, твърдо решена да завърши своето образование. Всъщност, сама по себе си брюнетката разбива клишето, че добрият външен вид и интелектът на една жена са “смъртни врагове”, които не могат да вървят ръка за ръка, защото през 1984 г. завършва с отличие гимназията в Диклаб и дори печели академична стипендия да изучава инженерна химия в Северозападния университет.
След като ликът е отпечатан върху списанието, докато все още посещава училище, Синди получава обаждане по телефона от местен магазин за дрехи с предложение да ги рекламира. В крайна сметка разбира с разочарование, че всичко е просто лоша шега, спретната от съучениците ѝ. Съдбата обаче определено е на нейна страна, защото тя е тази, която се смее последна. Още на следващата година същият магазин действително я наема за тяхно рекламно лице.
На 17 г. участва в конкурс за красота на модна агенция, но така и не го печели, вместо това намира място става първа подгласничка. Това съвсем не я отказва от нейната мечта и след като за известно време работи с фотографа Виктор Скребнески в Чикаго, тя преценява, че се нуждае от по-голямо поле за изява. Така през 1986 г. заминава за Ню Йорк и се установява в Манхатън. Човек би си помислил, че при огромната конкуренция на космополитния град шансовете за успех автоматично намаляват, но не това е реалността за Крауфорд, която скоро след пристигането си подписва договор с престижната агенция “Elite New York”.
Само няколко месеца по-късно ангажиментите ѝ започват стремглаво да се нижат един след друг. Появата ѝ в средите коренно променя правилата на играта.
“Синди измени представата за сексапилна американка – от синеока блондинка на тъмна брюнетка, надарена с ум и чар”, казва за нея дизайнерът Майкъл Корс.
Крауфорд бързо достига върха, превръщайки се в един от най-успешните модели в историята. Снима се за списания като “Vogue”, “Cosmopolitan”, “W”, “Elle”, “Harper”s Bazaar”, “People”, “Allure”, “Playboy” и много др. Нейната известност кара “Pepsi” да я потърсят за участие в телевизионна реклама на техния продукт, за което тя взима няколко милиона. Така през 1995 г. “Forbes” я обявява за най-високоплатения модел на планетата. Останалото е история.
През 1991 г. тя се омъжва за актьора Ричърд Гиър, но бракът им продължава едва 4 години. По-късно, през 1998 г., тя отново минава под венчилото, този път с бизнесмена и бивш модел Ранд Гербер, от когото има две деца – 20-годишният Пресли Уокър и 18-годишната Кая. И двамата си наследници ражда по естествен път у дома, в присъствието на мъжа си и три акушерки.
През 1996 г. е поканена от покойната принцеса Даяна в Бъкингамския дворец, след като тогава 13-годишният ѝ син Уилям заявява, че е влюбен в Синди. Така супермоделът се пристига в кралския двор заедно с колежките си Наоми Кембъл и Кристи Търлингтън, за да поздравят лично малкия принц като изненада от майка му.
“Целият почервенях и не знаех какво да кажа. Почти съм сигурен, че паднах по стълбите, бягайки към стаята си”, спомня си през смях в свое интервю внукът на кралица Елизабет II.
Крауфорд официално прекратява кариерата си през 2000 г., но не спира да приема участия в различни проекти, като междувременно развива 2 свои бизнеса – козметична марка и линия мебели. Заради смъртта на малкия си брат, тя често прави редица благотворителни изяви за деца болни от левкемия и е член на “Фондацията за изследване на множествен миелом”.
В своята автобиографична книга, която излезе на пазара преди 4 години, хубавицата разкрива, че дължи добрата си фигура на редовни упражнения и стриктна диета, която спазва и до днес.
“За съжаление, никога не съм била от онези момичета, които могат да ядат каквото поискат и никога да не качват килограми. Разбира се, след като си казах, че не мога да ям хляб и захар, всичко, за което постоянно мислех, бяха тестените и сладките изделия… През 80% от времето обаче внимавам с какво се храня. За мен това работи”, пише тя.
И въпреки безбройните възхвали относно външността ѝ, тя остава здраво стъпила на земята и дори обича да се самоиронизира.
“Сутрин дори аз не изглеждам като Синди Крауфорд”, казва с широка усмивка манекенката.
Но кой би ѝ повярвал?
